Първата лаборатория за изпитване на хидравлични и пневматични турбомашини е създадена в периода 1946-1961г. под ръководството на основателя на катедра "Хидравлични машини" проф. В. Геров (1904-1985). Основните стендове в нея са били монтирани в периода 1957-1961г. Голяма част от тези стендове по-късно са модернизирани, а през 70-те и 80-те години са проектирани и инсталирани нови. Лабораторията е с площ около 900m², разположена на три нива. При проектирането на сградата на МЕИ до паметника на В. Левски са взети предвид особеностите и изискванията към лаборатория от този вид (проф. В. Геров преди това е учил и работил 12 години като конструктор и изследовател във Франция).

В лабораторията бяха обособени три направления: "Водни турбини" (6 стенда), "Турбопомпи и вентилатори" (5 стенда) и "Специални помпи" (8 стенда). Най-голямата лаборатория ("Водни турбини") практически беше единствената в страната за изпитване на водни турбини и една от забележителностите на Техническия университет. В нея бяха създадени уникални стендове и разработени серия моделни реактивни и активни водни турбини. Резултатите от изследванията в лабораторията по турбомашини са известни от стотиците научни публикации и посещенията на учени от цял свят. Тези изследвания винаги са били пряко ориентирани към нуждите на хидроенергетиката и производството на помпи у нас. Ежегодно в лабораторията провеждаха упражнения средно над 500 студенти от 3 факултета на Техническия университет (ВМЕИ) - няма машинен или електроинженер в България по това време, който да не познава т.нар. "водно царство".

През 1998г. проф. Г. Грозев (1934-2007), ръководител на катедрата, възложи на проф. В. Обретенов да изготви идеен проект за нова лаборатория, за която беше определено ниското хале към бл.11 (по това време лаборатория на катедра "Електрически апарати"). През м. февруари 1999г. този проект, заедно с техническите изисквания беше готов и представен на ръководството на Университета.

През лятото на 2000г. във връзка с преместването на катедра "Хидравлични машини" на територията на Техническия университет в кв. "Дървеница", старата лаборатория беше напълно разрушена без ясна перспектива за бъдещето й. Пак по това време ръководството на университета предложи всички лаборатории на катедрата да бъдат възстановени в двете халета на бл.11, но тогавашното ръководство на катедрата отказа. До 2002г. не бяха отпуснати никакви средства за новата лаборатория. През този период една част от оборудването, складирано под открито небе (тръби, рами, резервоари), беше разграбено.

През 2001г. проф. В. Обретенов и гл. ас. Ц. Цалов изготвиха работни проекти за основните съоръжения за новата лаборатория. Идеята вече беше не за възстановяване, а за изграждане на нова лаборатория. През 2002г. Ректорът на университета, проф. В. Живков, предостави за лабораторията целево 18 000 лева (при необходим над 30 тона стоманен прокат за платформите за турбинните стендове). С тези средства започна изграждането на новата лаборатория. Според разработения проект, тази учебна и изследователска лаборатория е предназначена за изпитване на водни турбини, помпи, вентилатори и хидроенергийни съоръжения (Лаборатория по хидроенергетика и хидравлични турбомашини – ХЕХТ). Изграждането й се извърши в периода 2002-2008г. по схема, отчитаща традициите в обучението на студентите и провеждането на научни изследвания в тази област у нас, както и постиженията на водещите световни хидравлични лаборатории. Лабораторията ХЕХТ е изградена с труда, парите и ума на докторанти, студенти, спомоществователи (над 30 фирми изключително от енергийния сектор) и двама преподаватели. Над 99% от детайлите и възлите на стендовете са изработени безвъзмездно в предприятия извън Университета, по наша документация.

Лабораторията е единствената в България, в която могат да се провеждат моделни изследвания, както и да се разработват модели на различни видове водни турбини в съответствие с изискванията на стандарт 60193 на IEC. Нейната обща разгъната площ е 870m² (3 нива, 10m денивелация; кота 0.0: 593.368m). Общата дължина на тръбопроводната система е 276m (DN250/300/400/600), а общият обем на водата в стендовете - 136m³.

В лабораторията са инсталирани следните основни стендове:

• Стенд №1: Вертикални Пелтонови турбини – пуснат в експлоатация през 2006г.;

• Стенд №2: Хоризонтални Францисови турбини – пуснат в експлоатация през 2015г.;

• Стенд №3: Двукратна турбина – пуснат в експлоатация през 2007г.;

• Стенд №4: Универсален стенд (вертикални Францисови турбини и обратими турбомашини) – пуснат в експлоатация през 2015г.;

• Стенд №5: Осови турбини – пуснат в експлоатация през2015г.;

• Стенд №6: Аеростенд (изпитване на затворни съоръжения и вентилатори) – пуснат в експлоатация през 2006г.;

• Стенд №7: Вятърни двигатели (А – с хоризонтална ос; B – с вертикална ос; С – ветропомпен агрегат) – пуснат в експлоатация през 2008г.;

• Стенд №8: Хидрокинетични турбини – пуснат в експлоатация през 2012г.;

• Стенд №9: Вълнови турбини – пуснат в експлоатация през 2013г.

От 2006г. в новата лаборатория се провеждат лабораторни упражнения по 7 учебни дисциплини с над 200 студенти от 2 факултета на Университета, както и със студенти от МГУ "Св. Иван Рилски" (магистърска програма).

Научно-изследователската работа е ориентирана изключително в областта на хидро- и ветроенергетиката.

Ръководител на лабораторията е професор Валентин Обретенов.

Историята на лабораторията по хидроенергетика и хидравлични турбомашини е сходна с най-новата история на България. Тя показва пътя, по който страната може да стане съвременна европейска държава.